Искать в Видео, Пользователи, События, Аудио и Blogs Поиск

Bulgarian Presbyterian Church|Bulgaria

GOD IS LOVE - БОГ Е ЛЮБОВ- DIO E' AMORE-하나님은 사랑 이십니다 -БОГ ЕСТЬ ЛЮБОВЬ-Ο Θεός είναι Αγάπη - אלוהים הוא אהבה - DIOS ES AMOR - GOTT IST LIEBE -


Мои Молитвы

Скъпи братя и сестри, Обръщам се към вас с призив да се молим за Христина Николова Иванова! Тя е |далее

Участие в Молитве

Объявления

My Blog

«назад
<1  456  9>

КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ИСТИНСКАТА МОЛИТВА

Sep 12, 2016

648 Просмотров
     (0 Оценка)

Молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, със силата и помощта на Святия Дух, за неща, които Бог е обещал или са според Словото Му, за доброто на Църквата, с покорство и вяра по отношение на Божията воля.В това определение има седем важни характеристики на молитвата. Тя е: 1) искрено, 2) чувствително, 3) изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, 4) със силата и помощта на Святия Дух, 5) за неща, които Бог е обещал или са според Словото Му, 6) за доброто на Църквата, 7) с покорство и вяра по отношение на Божията воля.1. Първата особеност на молитвата е, че тя е искрено изливане на душата пред Бога.Искреността е онази черта, която характеризира всички видове Божия благодат към нас и трябва да отличава всички действия на християнина, дори да ги ръководи, защото в противен случай Бог ще пренебрегне тези дела. Когато говори за молитвата, Давид обръща специално внимание на искреността: „Към Него извиках с устата си; и Той беше възвисен чрез езика ми. Ако в сърцето си бях гледал благосклонно на неправда, Господ не би послушал“ (Псалм 66:17-18). Искреността е тази съществена особеност на молитвата, без която Бог не я приема като молитва (Псалм 16:1-4). „И ще Ме потърсите, и щеМе намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:12-13). Тъкмо затова Господ отхвърля молитвите на тези, за които се говори в Осия 7:14: „И не Ме призоваха от сърце“, т.е. искрено, „а се вайкат на леглата си.“ Молитвите на такива хора са преструвка и лицемерна показност с цел да ги видят другите и да им се възхищават. Христос оценява именно искреността на Натанаил: „Ето истински израилтянин, у когото няма лукавство“ (Йоан 1:47). Вероятно този добър човек, застанал под смокиновото дърво, е изливал душата си пред Бога в напълно искрена и чистосърдечна молитва. Когато съдържа искреността като свой принципен елемент, молитвата е угодна на Бога: „А молитвата на праведните е приятна за Него“ (Притчи 15:8).Защо е необходимо искреността да бъде едно от основните качества на молитвата, за да я приеме Бог? Защото искреността кара душата да се разкрие пред Бога чистосърдечно и непресторено, да сподели проблемите си откровено и без извъртане, да изобличи сама себе си, без да прикрива нищо, да вика към Бога нелицемерно. „Наистина чух Ефрем да си оплаква участта, като казва: „Наказал си ме и бях наказан като теле, неучено на хомот“ (Еремия 31:18). Искреността не се променя, когато сме насаме или пред очите на целия свят. Тя не използва различни маски – една пред хората и друга, когато сме сами. При нея човек се стреми да има Бога и да бъде с Него в своето молитвено задължение. Искреността не обръща внимание на думите, тъй като тя, подобно на Бога, вижда в сърцето, а точно оттам тръгва истинската молитва.2. Молитвата е искрено и чувствително изливане на сърцето или душата.Тя не е, както мнозина смятат, празни приказки и брътвежи, хвалебствия и красноречие, а – чувствително усещане, дълбоко в сърцето. В молитвата има чувствителност за различни неща: понякога това е усещане за грях, друг път – за получена милост или за готовността на Бога да прояви благоволение.а) Усещане за липса на милост поради опасността от грях. Душата чувства, затова въздиша и стене, а сърцето е напълно съкрушено. Истинската молитва избликва от сърцето, когато то е сломено от скръб и огорчение, както тялото кърви, смазано от тежестта на някакъв товар (I Царе 1:10; Псалм 69:3). Давид „охка“, „сърцето му тупти“, „силата му го оставя“, губи „светлината на очите си“ (Псалм 38:8-10). Езекия „стене като гургулица“ (Исая 38:14). Ефрем оплаква участта си (Еремия 31:18). Петър плаче горко“ (Матей 26:75). Христос се моли „със силен вик и със сълзи“ (Евреи 5:7). Всичко това е породено от чувството за Божията справедливост, вината за греха, страха от ада и смъртта: „Връзките на смъртта ме обвиха и мъките на преизподнята ме намериха; скръб и беда срещнах“ (Псалм 116:3-4). И в други стихове четем: „Нощем простирах ръката си към Него… душата ми не искаше да се утеши“ (Псалм 77:2); „Превит съм и съвсем се сгърбих; цял ден ходя нажален“ (Псалм 38:6). Във всички тези примери виждаме, че молитвата съдържа силни чувства, които на първо място произтичат от усещането за грях.б) Понякога съществува приятно усещане за получена милост, която насърчава, утешава, укрепва, оживява, просветлява. Давид излива душата си с благослови, хваления и възторг по отношение на великия Бог заради любящата Му доброта към такива жалки окаяници като него: „Благославяй, душо моя, Господа и всичко, което е вътре в мен, нека хвали святото Му име. Благославяй, душо моя, Господа и не забравяй нито едно от всичките Му благодеяния. Той е, Който прощава всичките ти беззакония, изцелява всичките ти болести; Който изкупува от рова живота ти, венчава те с милосърдие и благи милости; Който насища с блага душата ти, така че младостта ти се подновява като на орел“ (Псалм 103:1-5). Така понякога молитвата на светиите преминава в хваление и благодарение, и все пак си остава молитва. Тук се крие една тайна: вярващите се молят със славословия, както е написано: „Не се безпокойте за нищо, но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение“ (Филипяни 4:6). Изразената с дълбоки чувства благодарение“ (Филипяни 4:6). Изразената с дълбоки чувства благодарност за получените милости е силна молитва пред Бога – тя му въздейства неизмеримо.в) Понякога по време на молитва човек усеща, че ще получи Божието благоволение. И това разгаря огъня в душата. „Защото, Ти, Господи на Силите, Боже Израилев – казва Давид, – откри това на слугата Си. Ще ти съградя дом. Затова слугата Ти намери сърцето си разположено да Ти се помоли с тази молитва“ (II Царе 7:27). Това подтиква Яков, Давид, Данаил и други вярващи не откъслечно, не безразсъдно и повърхностно, а силно, пламенно и непрестанно да оплакват със стенания пред Господа своето състояние, тъй като осъзнават нуждите си, жалкото си положение и Неговата готовност да проявява милост (Битие 32:10-11; Данаил 9:3-4).3. Молитвата е искрено, чувствително и изпълнено с любов изливане на душата пред Бога.а) Каква жар, сила, живот, енергия и нежна привързаност има в истинската молитва! „Както еленът пръхти за водните потоци, така душата ми въздиша за Теб, Боже“ (Псалм 42:1). „Ето, копнея за Твоите правила“ (Псалм 119:40). „Копнях за Твоето спасение“ (Псалм 119:174). „Копнее и даже примира душата ми за дворовете Господни; сърцето ми и плътта ми викат към живия Бог“ (Псалм 84:2). „Душата ми премалява от копнежа, който имам винаги към Твоите постановления“ (Псалм 119:20). Каква любов и преданост откриваме в тези молитви! Същото е при Данаил: „Господи, послушай; Господи, прости; Господи, дай внимание и подействай; да не закъснееш, заради Себе Си, Боже мой“ (Данаил 9:19). От всяка сричка струят невероятна сила и жар. Яков нарича тази молитва усърдна или действена. В Евангелието от Лука (22:44) четем: „И като беше във вътрешна борба, молеше се по-усърдно.“ Всичките чувства, цялото същество на Исус са устремени към Бога за помощ. Колко далеч са повечето хора от този вид молитва! Уви, мнозинството от нас изобщо не се отнасят сериозно към това духовно задължение. А колкото до тези, които все пак го изпълняват, има причина да се опасяваме, че повечето от тях не познават искреното, чувствително и любещо изливане на сърцето и душата пред Бога. Те се задоволяват с малко физически усилия – просто движат устните и тялото си, докато мърморят някакви измислени молитви. Когато в молитвата наистина има любов и привързаност, в нея участва цялото естество. И за да постигне това желано, спокойно общение с Христос и утехата в Него, човек е готов дори да жертва себе си. Точно по тази причина светиите са предпочитали да се изтощят, да загубят силата и живота си, но да не пропуснат това благословение (Псалм 69:3; 38:9-10; Битие 32:24-26).Всичко това е съвсем очевидно – незнание, непосветеност и дух на завист господстват в сърцата на хора, така ревностни за формата, но не и за силата на молитвата. Малцина от тях знаят какво е да си новороден, да имаш общение с Бог Отец чрез Сина и да чувстваш как силата на благодатта освещава сърцето ти. Въпреки всичките си молитви те продължават да живеят мерзко и отвратително, в пиянство и разврат. Изпълнени със злоба, завист, непочтеност, те подлагат на гонение любимите Божии деца. Но какво страшно осъждение ги очаква! Осъждение, срещу което не могат да им помогнат, нито да ги предпазят по някакъв начин всичките им лицемерни богослужения и всичките им молитви.Молитвата е изливане на сърцето или душата. Тогава човек разкрива най-дълбоката си същност, отваря сърцето си към Бога, излива душата си с любов – тя проси, въздиша и стене. Давид казва: „Господи, известно е пред Теб цялото ми желание и стенанието ми не е скрито от Теб“ (Псалм 38:9). В Псалм 42:2,4 четем: „Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; кога ще дойда и ще се явя пред Бога?… Изливам душата си дълбоко в мен, като си напомням това.“ Обърнете внимание на думите: „Изливам душата си.“ Този израз показва, че в молитвата самият живот и цялата сила на човека са устремени към Бога. В Псалм 62:8 се казва: Уповавай се на Него, народе, по всяко време, изливайте сърцата си пред Него.“ Това е молитвата, за която се отнася обещанието, че жалкото и слабо човешко същество ще бъде освободено от пленничеството и робството: „Но ако оттам потърсите Господа, вашия Бог, всеки от вас ще Го намери, ако Го потърси с цялото си сърце и с цялата си душа“ (Второзаконие 4:29).Още веднъж подчертавам, че молитвата е изливане на сърцето или душата пред Бога. Това също потвърждава ценността на молитвата. Тя е насочена към великия Бог: „Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?“ И това е убедително доказателство, че душата, която се моли по този начин, вижда суета във всичко под небето и разбира, че само в Бога може да намери мир и удовлетворение: „А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога“ (I Тимотей 5:5). Давид казва: „На Теб, Господи, се уповавам; да не се посрамя никога. Избави ме в правдата Си и ме освободи; приклони към мен ухото Си и ме спаси. Бъди ми канара за прибежище, към която винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, защото канара моя и крепост моя си ти. Боже мой, избави ме от ръката на нечестивия, от ръката на законопрестъпника и насилника. Защото Ти, Господи Йехова, си моя надежда; на Теб съм се уповавал от младостта си“ (Псалм 71:1-5). Мнозина говорят за Бога, но само в истинската молитва Той е надеждата, опората и всичко ценно за човешката душа. Истинската молитва не вижда нищо друго, което да е непоклатимо и да има смисъл да се търси, освен Бога. И както вече споменах, тя се стреми към Него искрено, чувствително и с любяща привързаност.Отново ще кажа, че молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос. Непременно трябва да се добавят думите „чрез Христос“, в противен случай е под въпрос дали това изобщо е молитва, макар да е изразена в най-прекрасна форма, с най-красноречиви средства.Христос е пътят, чрез който душата има достъп до Бога. Без Христос, въпреки огромното желание на човека, Господ Саваот няма да го чуе (Йоан 14:13-14): „Ако поискате нещо в Мое име … И каквото и да поискате в Мое име, ще го направя.“ Ето как Даниил се моли за Божия народ – в името на Христос: „И така, сега послушай, Боже наш, молитвата на слугата Ти и молбите му и заради Господа осияй с лицето Си върху запустялото си светилище“ (Данаил 9:17). По същия начин се моли и Давид: „Заради името Си, Господи, прости моето беззаконие, защото е голямо“ (Псалм 25:11). Но не всеки, който споменава Христовото име в молитва, действително и резултатно се моли на Бога в името на Христос, т.е. чрез Него. Това приближаване до Бога чрез Христос е най-трудната част от молитвата. Човек може да осъзнава положението си, искрено да копнее за милост и все пак да не е способен да стигне до Бога чрез Христос. Онзи, който идва при Бога чрез Христос, първо трябва да има познание за Бога: „Защото който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог“ (Евреи 11:6). На този човек трябва да е дадено да познава и Христос. Мойсей казва на Господа: „Покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная“ (Изход 33:13).Само Отец може да ни открие Христос (Матей 11:27). За един грешник да дойде при Бога чрез Христос означава Бог да му позволи да намери прибежище под сянката на Господ Исус, подобно на човек, който се скрива някъде, за да спаси живота си. Ето защо и Давид толкова често определя Христос като свой щит, убежище, кула, крепост, канара на избавлението (Псалм 18:2; 27:1; 28:1). Причината е, че чрез Него не само побеждава враговете си, но и придобива милостта на Бог Отец. Сам Бог казва на Авраам: „Не бой се… Аз съм твой щит“ (Битие 15:1). Следователно човекът, идващ при Бога чрез Христос, трябва да има вяра, чрез която „облича Христос“ (Вижте Галатяни 3:27), и така се явява пред Бога. Този, който има вяра, е роден от Бога, и става един от Божиите синове. Чрез силата на вярата той „се съединява с Христос“ (Вижте I Коринтяни 6:17) и се превръща в част от Него (Йоан 3:5-7; 1:12). Като част от Христос този човек идва при Бога. И Бог го възприема като част от Христос – като част от тялото Му, от плътта и кръвта Му, съединен с Него чрез избора, обръщането към вярата, просветеността и Духа, излят в сърцето му от Бога (Ефесяни 5:30). Така вярващият вече идва при Бога чрез Христовите заслуги – чрез Неговата кръв, праведност, победа, застъпничество – и застава пред Отца, Който ни е „облагодетелствал във Възлюбения Си“ (Ефесяни 1:6). И тъй като това окаяно и слабо същество сега е част от Господ Исус, то не само има достъп до Бога, но получава и Святия Дух, чрез Когото може да излива душата си пред своя Създател.4. Молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, със силата и помощта на Святия Дух.Тези елементи са толкова взаимосвързани, че не е възможно да съществува молитва без наличието и единството на всички тях. Дори да е неимоверно красноречива, без тези елементи молитвата ще бъде отхвърлена от Бога. Защото без искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето пред Него тя е просто празнословие. А когато не е отправена чрез Христос, никога не звучи добре в Божиите уши. Щом не е със силата и помощта на Духа, тя е като „чуждия огън“, принесен от синовете на Аарон (Левит 10:1-2). Но за това ще говорим по-нататък. Засега казвам само, че ако се молим, без да сме просветени и обучени от Святия Дух и без Неговата помощ, молитвите ни няма да бъдат „по Божията воля“ (Римляни 8:26-27).5. Молитвата е искрено, чувствително, изпълнено с любов изливане на сърцето или душата пред Бога чрез Христос, със силата или душата пред Бога чрез Христос, със силата и помощта на Святия Дух, относно тези неща, които Бог е обещал(Матей 6:6-8).Молитвата е истинска само когато се основава на Божието Слово. Когато молбата ни не е свързана с Писанието, тя е богохулство или в най-добрия случай празнословие. Именно по тази причина в молитвите си Давид се придържа към Божието Слово: „Душата ми прилепва към пръстта; съживи ме според Словото Си“ и по-нататък четем: „Душата ми се топи от тъга; укрепи ме според Словото Си“ (Псалм 119:25-28; вижте също ст. 41, 42, 58, 65, 74, 81, 82, 107, 147, 154, 169, 170). „Помни словото към слугата Си, на което Си ме направил да се уповавам“ (Псалм 119:49). Святият Дух подбужда и разгаря сърцето на християнина не без помощта на Божието Слово, а със и чрез него – Той го оживотворява в сърцето му, като го разкрива по такъв начин, че предизвиква човека да отиде при Господа и да сподели с Него какво го вълнува, също така да отстоява позициите си и да се моли според Словото. Точно това се случва с Даниил, силния пророк на Господа. След като разбира от книгите, че наближава края на пленничеството за децата на Израел, той се моли на Бога според това Слово: „Аз, Даниил, разбрах от свещените книги [а именно текстовете на Йеремия] броя на годините, за които дойде Господното слово към пророк Йеремия, че запустението на Йерусалим ще трае седемдесет години. Тогава обърнах лицето си към Господа Бога, за да отправя към Него молитва и молби с пост, вретище и пепел“ (Данаил 9:2-3).Духът помага на душата и я ръководи, когато тя се моли според Божията воля. Той я насочва чрез и според Словото на Бога и неговите обещания. По тази причина и нашият Господ Исус Христос сам се покорява на Словото, макар че така излага живота Си на опасност: „Или мислиш, че не мога да извикам към Своя Отец и Той да Ми изпрати още сега повече от дванадесет легиона ангели? Но тогава как биха се сбъднали Писанията, според които трябва да стане така?“ (Матей 26:53-54). Все едно казва: „Ако имаше само една дума в Писанието за това, ангелите веднага щяха да Ми помогнат и да Ме освободят от ръцете на враговете Ми. Но Писанието не дава основание за такава молитва, тъй като в него се твърди нещо друго.“Явно това е молитва според Словото и обещанието. Духът чрез Словото трябва да направлява както начина, по който се отправя молитвата, така и нейното съдържание: „Ще се моля с Духа си, но ще се моля и с ума си“ (I Коринтяни 14:15). Буквалният превод е: „но ще се моля и с разбиране“. Не съществува обаче разбиране без Словото, тъй като, ако хората отхвърлят Господното Слово, „каква мъдрост има в тях?“ (Еремия 8-9)6. За доброто на Църквата. Тази фраза включва всичко, което се отнася до почитта към Бога, славата на Христос или благополучието на Божия народ. Бог, Христос и вярващите са много здраво свързани, затова, ако се молим за доброто на едната страна, другите по необходимост също се включват. Както Христос е в Бог Отец, така светиите са в Христос. И който засяга светиите, засяга всъщност зеницата на Божието око. Затова, ако се молите за мира на Йерусалим, вие се молите за всичко, за което ви е заповядано. Йерусалим никога няма да е в съвършен мир, докато не е на небето, а Христос не желае нищо по-силно от това, Йерусалим да е там. Това е мястото, което Бог му е определил и дал чрез Христос. Ето защо, който се моли за мира и благополучието на Сион, или на Църквата, всъщност се моли за това, което Христос е изкупил с кръвта Си и което Бог Отец Му е дал в замяна. Който се обръща към Бога за това, трябва да се моли за изобилие от благодат за Църквата, за помощ срещу всички изкушения, Бог да не допуска непреодолими изпитания пред нея, всичко да съдейства за нейно добро, Бог да опази за Своя слава децата Си, Божиите синове, безупречни и непорочни сред нечестивото и извратено поколение в света. Това е съдържанието на Христовата молитва в Йоан 17 глава. Всички молитви на Павел са отправени в този смисъл – ето колко ярко ни го разкрива една от тях: „И затова се моля любовта ви да бъде все повече и повече изобилно просветена и проницателна във всичко, за да изпитвате нещата, които се различават, за да бъдете искрени и безупречни до деня на Христос, изпълнени с плодовете на правдата, които са чрез Исус Христос, за слава и хвала на Бога“ (Филипяни 1:9-11). Кратка молитва, но изпълнена отначало докрай с най-ценни пожелания за Църквата – да устоява и продължава с превъзходната сила на Духа, безупречна, искрена, без недостатък, до завръщането на Христос, независимо от всички изкушения и гонения (Ефесяни 1:16-21; 3:14-19; Колосяни 1:9-13).7. И тъй като, вече споменах, молитвата се покорява на Божията воля и казва: „Да бъде Твоята воля“, както ни учи Христос (Матей 6:10), Господният народ трябва в пълно смирение да положи себе си, молитвите си и всичко, което има, в нозете на своя Бог, за да бъде управляван от Него по най-добрия начин според божествената Му мъдрост. Без съмнение Бог ще отговори на желанието на светиите по начин, който ще допринесе най-много за тяхното благополучие и за Негова слава. Когато те се молят с покорство пред волята на Бога, това не означава, че трябва да се съмняват или да поставят под въпрос Неговата любов и доброта към тях. Но тъй като вярващите невинаги са толкова мъдри, понякога Сатана може да ги измами, като ги изкуши да се молят за неща, които на биха съдействали за Божията слава, нито за тяхното добро. „И дръзновението, което имаме пред Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него“, т.е. ние се молим с Духа на благодат и покорство (I Йоан 5:14-15). Както вече казах, молитвата, която не е отправена във и чрез Духа, няма да получи отговор, защото не е според Божията воля. Само Духът знае каква е тази воля и се моли според нея: „Защото кой човек знае какво има в човека освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае какво има у Бога освен Божия Дух“ (I Коринтяни 2:11). Следва подробно изложение по този въпрос.