Искать в Видео, Пользователи, События, Аудио и Blogs Поиск

Bulgarian Presbyterian Church|Bulgaria

GOD IS LOVE - БОГ Е ЛЮБОВ- DIO E' AMORE-하나님은 사랑 이십니다 -БОГ ЕСТЬ ЛЮБОВЬ-Ο Θεός είναι Αγάπη - אלוהים הוא אהבה - DIOS ES AMOR - GOTT IST LIEBE -


Мои Молитвы

Скъпи братя и сестри, Обръщам се към вас с призив да се молим за Христина Николова Иванова! Тя е |далее

Участие в Молитве

Объявления

My Blog

«назад

ОТГОВОРИ НА ВЪПРОСИ И ВЪЗРАЖЕНИЯ

Sep 12, 2016

1,484 Просмотров
     (0 Оценка)

Първи въпрос: Но какво да направим ние, окаяните същества, които не знаят как да се молят? За Господ не е тайна, че аз не зная нито как, нито за какво да се моля.

Отговор: Горкият човек! Вие се оплаквате, че не можете да се молите. Разбирате ли в какво окаяно положение сте? Показвал ли ви е Бог, че по рождение сте под проклятието на Неговия Закон? Ако е така, не ме заблуждавайте – знам, че оплаквате горчиво участта си. Сигурен съм, че когато призовавате Бога, се молите от дъното на сърцето си. Нима вашите стенания не се издигат към небето от всяко кътче в дома ви (Римляни 8:26)? Зная, че е така, а също и че скърбящото ви сърце потвърждава истинността на сълзите ви. Нима вашето сърце не е изпълнено с копнеж по духовното от един друг, нетленен свят, така че толкова пъти се случва да забравяте за нещата от този свят? Моля ви, прочетете Йов 32:12.
Втори въпрос: Да, но когато вляза в своята вътрешна стаичка, за да излея сърцето си пред Бога, не мога да промълвя нито дума.
Отговор: О, мили човече! Бог не се интересува толкова от думите ви – сякаш няма да ви обърне внимание, ако не Го призовете като красноречив оратор. Той вижда съкрушеното ви сърце и точно то пробужда Неговото състрадание. „Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:17).
Невъзможността да се изразявате може да бъде следствие от силната мъка в сърцето ви. Понякога Давид е толкова наскърбен, че дори не е в състояние да говори (Псалм 77:3-4). Но вероятно това ще утеши всички скърбящи сърца като вашето – поради страданието може да не сте в състояние да кажете много неща, но Святият Дух пробужда в сърцето ви най-силните искрени стенания и въздишки. Независимо че думите не идват, духът е жив. Както вече споменах, когато се моли, Мойсей кара небето да проехти, въпреки че не произнася нито една дума. Вижте Изход 14:15.
Ако искате да се изразявате по-пълно и точно пред Господа, първо размишлявайте върху положението си на грешници, второ – върху Божиите обещания и трето – мислете за сърцето на Христос, което можете да познаете и разберете по Неговото смирение да приеме човешка плът и да пролее кръвта Си, както и по милостта, която е проявявал към големи грешници. Оплаквайте своята греховна и нечестива същност и увещавайте Бога, като се позовавате на Христовата кръв. И нека милостта, която Бог е проявявал към други големи грешници, наред с щедро обещаната Му благодат да се излеят върху вас в молитвите ви. Съветвам ви да не се задоволявате единствено с думи и да не смятате, че Бог обръща внимание само на тях. Без значение е дали се изразявате многословно или пестеливо, важното е да го правите от сърце. „Ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце“ (Еремия 29:13).
Първо възражение: Явно говорите срещу всеки друг начин на молитва освен чрез Духа, но самият Вие ни поучавате как да се молим.
Отговор: Трябва да се насърчаваме взаимно към молитва, но не бива да създаваме образци на молитва. Да наставляваш хората как да се молят като истински християни е едно, а да създаваш определени образци, с които да ограничаваш Божия Дух, е съвсем друго. Апостол Павел не дава на християните такъв образец, но ги напътства относно молитвата (Ефесяни 6:18; Римляни 15:30-32). И така, не си правете извода, че щом можем да се поучаваме и да даваме насоки за молитвата, значи имаме основание и да си налагаме един на друг молитвени образци.
Второ възражение: Но ако не използваме такива образци, как ще научим децата си да се молят?
Отговор: Според мен хората грешат, като започват много отрано да учат децата си да се молят с определени клишета, а това е обичайната практика.
Мисля, че би било по-добре родителите навреме да обясняват на децата си, че са под проклятие и че Божият гняв е насочен към тях заради първородния грях и заради греховете, които самите те извършват. Нека да ги запознаят с естеството на Божия гняв и с възможната продължителност на тяхното окаяно състояние. И ако вършат това съзнателно, по-бързо ще научат децата си да се молят, отколкото ако ги карат да помнят наизуст определени фрази. Хората се учат да се молят чрез изобличението за греха – тъкмо това е начинът да подтикнем и децата си към искрена молитва. Другият начин, т.е. да ги учим на молитвени образци, преди да сме им изяснили всичко останало, означава да ги превърнем в отвратителни лицемери и да ги накараме да се възгордеят. Затова говорете с децата си за тяхното принизено положение, обяснете им за пламъците на ада и техните грехове, за проклятието и спасението, за пътя да избегнат едното и да се радват на другото. Тогава очите им ще се напълнят със сълзи и поток от стенания ще се изтръгне от сърцата им. След това ги научете на Кого да се молят, как и чрез Кого да се молят. Също така им опишете обещанията на Бога и милостта, която Той е проявявал към грешници в миналото, както е засвидетелствано в Словото.
О, тези малки, мили дечица – Господ отваря духовните им очи и ги прави святи християни! Давид ги увещава: „Елате, синове, послушайте мен; ще ви науча на страх от Господа“ (Псалм 34:11). Той не казва: „Ще ви заставя да научите един молитвен образец“, а: „Ще ви науча на страх от Господа.“ И това означава, че ще им помогне да разберат жалкото си положение по рождение и ще ги напътства в истината на благовестието, пораждащо чрез Духа молитва у всеки, който му се посвещава истински. И колкото повече ги учите на това, толкова повече сърцата им ще се изливат пред Бога в молитва. Бог никога не е възприемал Павел като човек, който се моли, преди той да бъде изобличен и да се обърне към християнството (Деяния 9:11). Същото се отнася и за всеки друг човек.
Трето възражение: Но в Евангелията виждаме, че учениците на Христос искат Той да ги напътства как да се молят. Йоан Кръстител също учи на това своите последователи. Тъкмо Исус дава на учениците Си образеца на молитва, наречен Господната молитва.
Отговор: И ние като тях искаме да бъдем научени от Христос. Но тъй като Той не е на земята в човешката плът, Господ ни учи чрез Словото и Духа Си. Христос казва именно за Духа, че ще Го изпрати като Свой заместник, когато самият Той си отиде (Йоан 14:16; 16:7).
Макар да наричаме този текст молитвен образец, смятам, че Христос не е възнамерявал той да се наложи като ограничаваща, единствена форма на молитва. Самият Божи Син не го изрича еднозначно, както се вижда при сравнение на Матей 6 гл. и Лука 11 гл. Ако е възнамерявал да го въведе като строго определен молитвен образец, би изразил това недвусмислено. Никъде не виждаме апостолите да следват буквално тази форма, нито да учат другите на това. Прегледайте всичките им послания. А те несъмнено са били изключително подготвени, т.е. знаели са я, и изключително предани, т.е. биха я прилагали безусловно.
Накратко, с думите: „Отче наш…“ Христос наставлява Своите какви правила да спазват, когато се молят на Бога, а именно да се молят с вяра, да се обръщат към Бога, Който е на небесата, с прошение за неща според волята Му и т. н. Поучението тук е: молете се така, т.е. по този начин.
Четвърто възражение: Но Христос казва на хората да се молят за Духа. Това предполага, че те все пак могат да се молят без Духа и да бъдат чути. Вижте Лука 11:9-13.
Отговор: Поучението на Христос в тези стихове е отправено към Неговите ученици (ст. 1). Думите Му, че Бог ще даде Святия Дух на тези, които се молят за Него, трябва да се разбират в смисъл, че на тях ще даде повече от Святия Дух, защото Христос говори на учениците, които вече имат Духа в известна мяра. Фактът, че се обръща точно към тях, личи от изразите: „Когато се молите, казвайте: „Отче наш“ (ст. 2), „Казвам ви“ (ст. 8), „Аз ви казвам“ (ст. 9), „И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него“ (ст. 13). Християните трябва да се молят за Духа, т.е. за повече от Духа, тъй като Бог вече им Го е дал като дар.
Въпрос: Означава ли това, че според вас трябва да се молят само тези, които знаят, че са Христови ученици?
Отговор: 1. Нека всеки човек, който е бил спасен, да излива душата си пред Бога, въпреки че поради изкушенията може да не е убеден, че е Божие дете.
2. Знам, че ако благодатта на Бога е във вас, ще е съвсем естествено да изразите с вопли своето състояние, така, както сукалчето плаче за майчината си гръд. Молитвата е едно от първите неща, които разкриват, че човек е християнин (Деяния 9:11-12). Но за да бъде истинска, тя трябва да отговаря на следните изисквания:
а) Да търси Бога чрез Христос заради самия Него, заради Неговата святост, любов, мъдрост и слава. Истинската молитва не само е насочена към Бога чрез Христос, но и е съсредоточена единствено в Бога: „Кого имам на небето освен Теб? И на земята не желая“, т.е. не копнея за „друг освен Теб“ (Псалм 73:25).
б) Човек трябва да е в постоянно общение с Бога и в този, и в следващия живот. „Когато се събудя, ще се наситя от“ лицето Ти или „от изгледа Ти“ (Псалм 17:15). „Понеже в този дом (т.е. плътското ни тяло. Виж II Kor. 5:1)и стенем” (II Коринтяни 5:2).
в) При истинската молитва човек непрестанно се стреми към това, за което се моли: „Душата ми очаква Господа повече от онези, които очакват зората“ (Псалм 130:6). „Ще стана сега… ще търся онзи, когото обича душата ми“ (Песен на песните 3:2).
И тъй, обърнете внимание – има две неща, които подтикват към молитва. Едното е отвращението от греха и суетата в този живот, другото е копнежът да общуваме с Бога в святост и непорочност, като сънаследници в Неговото царство. Сравнете това с повечето молитви на хората и ще откриете, че те са пародия на молитва и плод на мерзък дух. Мнозина от нас или изобщо не се молят, или само се опитват да заблудят Бога и другите, че го правят. Съпоставете молитвите им с техния живот и веднага ще откриете, че всъщност изобщо не се стремят към това, за което призовават Бога. О, непоправими лицемери!